Уважаеми дами и господа, членове на синдиката,
Асоциацията на демократичните синдикати не подкрепя предложението на правителството минималната работна заплата за 2027 година да се определи на 660 евро. Нейният размер е недостатъчен за покриване на разходите за достоен живот, тъй като нетният размер след удръжки за осигуровки и данъци ще се равнява на 512,16 евро. Основната цел, поради която се налага увеличаване на минималната работна заплата над определения от Министерския съвет, е повишаване на реалния жизнен стандарт на българските граждани, но в този вид предложението среща одобрение само от представители на работодателските организации.
Настояваме за запазване на стария механизъм за определяне на минималната работна заплата, който я фиксира като 50% от средната брутна работна заплата за страната, въведен с промени в Кодекса на труда през февруари 2023 г. Ако се промени подходът и се стигне до отчитане на реални икономически показатели като производителност на труда, инфлация и конкурентоспособност, съобразени с Директивата на ЕС 2022/2041, това ще доведе до още по-голяма несигурност и диференциация между работниците и служителите в областта на социалните доходи. Според критерия за адекватност (чл. 5) от директивата държавите, които имат законоустановена минимална работна заплата, са длъжни да я изчисляват въз основа на четири задължителни макроикономически критерия:
- Покупателна способност спрямо реалните разходи за живот
- Равнище на разпределение на заплатите в страната
- Темпът на растеж на средните възнаграждения
- Дългосрочни нива на производителност на труда
Първо, притеснително е намаляването на съотношението между минималната работна заплата и максималния осигурителен доход.
Второ, тоталната либерализация, предвидена чрез директивата за определяне на минималната работна заплата, не е подходящ механизъм за настоящите обществено-икономически условия. Това поставя българските работещи на последно място по доходи сред държавите от ЕС. Личните осигурителни вноски върху сумата от 660 евро ще бъдат в размер на 90,95 евро за социално и здравно осигуряване, а плоският данък от 10% в размер на 56,91 евро, изчислен върху сумата след приспадането на осигуровките като данък върху доходите, ще задълбочи общественото и икономическо неравенство.
Трето, директивите на ЕС могат да бъдат въведени в българското законодателство на по-късен етап. Те са обвързани с определен срок и не са задължителни за автоматично изпълнение като регламентите на ЕС. Определянето на МРЗ в условията на свободно договаряне с работодателите е добра перспектива, но въведена на по-късен етап, тя би запазила социалната роля на държавата. Всеки шести работещ в България попада в категорията на „работещ беден“.
Четвърто, колкото е по-висока МРЗ, толкова по-високи ще бъдат доходите на по-квалифицираните служители. Ефектът на компресията ще доведе до вдигане на заплатите на всички над минималния праг.
Председател на АДС /М. Сракмаджиев/